Озеленяване
Озеленяване за вашата градина

Декоративни плодни дръвчета

Плодните дръвчета са едни от най-предпочитаните в градината, тъй като притежават едновременно декоративни и функционални качества. Цъфтят рано напролет с красиви ароматни цветове, а наесен ни даряват с вкусните си плодове.

Тук ще ви запознаем с някои от тях:

  • Citrus x limon / Лимонено дръвче

Разред:        Sapindales

Семейство:  Rutaceae

Статия3 Citrus lemon

Лимонът принадлежи към цитрусовите овощни растения, към които спадат още портокалът, мандарината и др. Тези растения образуват пъпки, цветове и плодове през цялата година, а листата им са вечнозелени, макар и да се сменят през около три години. Ето защо често на едно лимоново дръвче може да се видят едновременно цветове, зелени и зрели плодове.

Цветчетата на лимона са снежнобели, много красиви и притежават силно благоухание. Лимоновите плодове не приличат на плодовете на другите овощни дървета, които се отглеждат в нашата страна. Ако обелим кората, ще забележим, че плодът е разделен на дялове. Всеки дял е съставен от вретенообразни торбички, пълни с ароматен и освежителен сок.

Лимонът (Citrus x limon) е хибридно цитрусово дърво с височина 5—10 m. Родината на лимона са Индия и Индокитай, страни, където винаги е топло. Лимонът не може да живее на студено и в България се отглежда в саксии, които се изнасят навън само през топлите месеци и се прибират, когато застудее.

Цветовете на лимона са нежнобели и уханни. Растат в изобилие, но само малка част от тях връзват плодове.

За лимона най-благоприятни условия за нормална физиологична и репродуктивна дейност има под пъстрата сянка на овощни и декоративни видове. Подходящи са места и под лозници. Никога директно на плочника. Дървото е особено чувствително и към въздушни течения.

За да плододава растението, е много важна резитбата. Тя трябва да се прави от началото, така че да се оформят 3-4 второразредни летораста (разклонения) от стъблото с дължина до 20 см, а в следващите резитби да се оставят на всеки летораст по 2 клонки от трети и четвърти разред с дължина 12-15 см. Лимонът плододава на клонките от четвърти разред.
При добро гледане лимонът ще има 2 или 3 растежни импулса годишно, след всеки от които трябва да се извършва резитба. Тогава се оформят само последните, най-малки клонки, от които ще се развият плододаващите разклонения.

Лимонът цъфти обилно и ако го отглеждате с декоративна цел, оставете всичките цветове. Но ако искате да плододава, то тогава трябва да оставите 3- 4 цвята, разположени към върха на клонките, а останалите (пъпки и разтворени) да отстраните.
Най-благоприятната температура за развитие на лимона е между 18 и 25 градуса, поради това той не може да расте целогодишно на открито.
Препоръчва се през летния период да бъде изнесен на двора, в градината под шарената сянка на някое дърво, за да не прегори от пряката слънчева светлина.

През септември, когато времето започне да захлажда, го приберете в топла, южна стая и намалете поливането. 

Лимонът се размножава чрез резници, въздушни отводи и присаждане.

 

  • Citrus x paradisi / Грейпфрутово дръвче

Разред:        Sapindales

Семейство:  Rutaceae

Статия3 Citrus grapefruitУчените смятат, че грейпфрутът (Citrus paradis) от семейство Rutaceae, е произлязъл от кръстосването на портокала с помпелуса. В книгата си "Естествена история на остров Барбадос" през 1750 г. Хугес го споменава като "забранен плод". По-късно, в средата на ХІХ век, го наричат грейпфрут, което означава "лозов плод".

Грейпфрута  е с вечно зелени листа. Достига височина от 6 до 8 м, короната му е добре оформена. Клоните са с неголеми трънчета, листата са едри и имат яйцевидна форма. Цветовете са бели и ароматни, събрани са в кичури. Младите леторасти са зелени, почти голи. Плодовете са едри, тежат средно от 150 до 600 грама.

Предпочита слънчеви изложения.

Грепфрутът за разлика от лимона плодадава не върху миналогодишни клонки, а върху леторасти от текущата година. Едно добре развито дръвче или храстче може да роди твърде много плодове.

Грейпфрутът е растение на тропичния и субтропичния климат, с успех може да се отглежда в умерения пояс при стайни условия или в оранжерии и други закрити помещения.

Наторявайте два пъти месечно в усиления период на растеж. Поради малкия обем на почвата в съда цитрусовите изпитват постоянен глад. Първото внасяне на обогатен тор е преди или при изнасянето им на открито - началото на май. Най-добре е да се размие оборски тор и в "шербета" да се добави по 1 кафена лъжичка азотен, фосфорен и калиев тор. А най-лесно е направо да се купи комбиниран. Второто подхранване е през юни и третото - към края на август. Но може да се напълни до половина една кофа с оборски тор и да се залее догоре с вода. Веднъж месечно една чаша от тази "каша" се разрежда с две-три чаши вода и се влива в почвата.

Пресаждайте през 2-3 години само в специализирани почви – за предпочитане е рохкава хумусна почва, средно едър речен пясък, 10-15 % торф и толкова угнил оборски тор. На дъното трябва да има 1-2 см дренаж - едър пясък или натрошени тухли и дървени въглища. В почвата може да се смеси фундазол (1 кафена лъжичка на 1 кг почва).

Резитбата започва с оформяне на стъблото и коронката, като се осигуряват 3-4 основни клона и 15-20 странични леторасти по тях.

  • Citrus x sinensis / Портокалово дръвче

Разред:        Sapindales

Семейство:  Rutaceae

Статия3 Citrus orangeПортокалите произхождат от югоизточна АзияИндия, Виетнам и южен Китай. Плодът на Citrus sinensis е наречен сладък портокал, за да се различава от Citrus aurantium, който е „горчив портокал“.В редица езици е известен като „Китайска ябълка“.Има данни, че местното население на империята започнало да отглежда дребни портокалови дръвчета преди повече от 2 000 години пр.н.е.

Портокалът е хбрид с древен произход, вероятно между помело (Citrus maxima) и маднарина (Citrus reticulata). То е малко цъфтящо дърво, растящо до 10 м височина с вечнозелени листа, които са подредени алтернативно, имат яйцеобразна форма и са 4-10 см дълги. Има малки бели цветчета, които отделят приятен аромат, привличащ пчелите. Кората  на узрелия плод е оранжева или жълта, осеяна с миниатюрни ямки, съдържащи етерични масла. Портокаловият плод е вид месест семков плод.

Портокалът е по-взискателен по отношение на светлина и топлина и е малко по-усточив на ниски температури. В сравнение с лимона, той е по-сухоустойчив.

 

 

 

 

 

 

  • Punica granatum / Нар

Разред:         Myrtales

Семейство:  Lythraceae

Статия3 НарДълга и интересна е историята на нежния плод Punica granatum , започваща още от най-дълбока древност. Легендата разказва, че Деметра, богинята на плодородието от древногръцката митология, била обречена да загуби своята дъщеря Персефона, в услуга на Хадес - бог на подземното царство, само заради едно единствено зърно от нар. Нарът е изключително важен елемент и в ливанската, иранската и турската митология и кухня. В Древен Египет, в гробницата на фараона Аменхотеп е намерена рисунка на нар. За египтяните нарът бил символ на плодовитостта и лек за много болести. В тибетската медицина сокът от сладък нар успешно бил използван при гастралгии, бъбречни камъни, а на киселия нар – срещу захарен диабет. Арабите отстранявали със сок от нар главоболие, стенокардия и стомашно-чревни разстройства. Индийците пък го препоръчвали за подмладяване, а за китайците отварата от плодовите кори било укрепващо и противовъзпалително средство, което стимулирало обмяната на веществата.

Нарът е храст или дърво, достигащо височина до 8 м. Листата са гладки и лъскави, цветовете едри и червени, а плодовете - с твърди кори, с десетки розови, жълти и червени семена и сочна вътрешност, силно наподобяващи формата на портокал. Всяко малко семенце е прозрачно и обвито в яркочервено месо, притежаващо необичаен сладко-кисел вкус. С преливащите багри на есента, нарът буди представа за нещо тайнствено и древно. Пренесен през вековете, с изключително ценни вкусови и здравословни качества, нарът е сухолюбиво растение, което се среща в Азия, Африка, средиземноморските региони и югозападните части на САЩ. Главно се отглежда заради ядливия си плод, но понякога и за декоративни цели. В България се среща под формата на плодно дърво в южните части на страната и по Черноморието.

За да се ускорят процесите на плододаване, редовно трябва да се премахва излишният прираст в растенията чрез филизене на новите леторастчета при дължина 5-6 см, чрез прищипване на върха на леторастите и периодично заменяне (през 3-5 години) на застарелите къси копиевидни и дълги плодни клонки по скелета на основните части на короната.

От плодовете му се приготвят сокове, които са много полезни, понеже съдържат монозахариди, лимонена киселина и витамин С.

  • Olea sp. / Маслиново дръвче

Разред:          Lamiales

Семейство:   Oleaceae

Статия3 Olea europeaМаслината е едно от най-старите и най-честото срещаните растения в литературата, спомената дори и в Библията ( гълъб донася маслиново клонче на Ной, за да покаже че потопът е свършил). През годините тя е станала символ на мир, мъдрост, слава, плодородие, сила и чистота.

Маслините (Olea) са род бавно-растящи, но дълголетни дървета от семейство Маслинови (Oleaceae). Тя е вечнозелено дърво със сиво-зелени листа, малки бели ароматни цветове през пролетта, които произвеждат голямо количество прашец. Младото маслиново дърво има гладка сива кора, която с годините става все по-грапава. Плодът на маслината е костилков с месест околоплодник . Формата му е кръгла или овалноудължена. Цветът на кожицата варира от виолетов до черно-син. Костилката е заострено-вретеновидна или със заоблен връх.Масата на плодовото месо съставлява 65-95 % от общото тегло на плода, в зависимост от сорта. Голямата хранителна стойност на маслиновите плодове се дължи на високото съдържание на масло (зехтин)-50-70 % от сухото тегло на плода. 

Маслината е един от най-студоустойчивите субтропични овощни видове. Въпреки това тя се нуждае от определен климат - горещ през лятото, мека зима и много слънце. Студоустойчивостта и зависи до голяма степен от сорта и възрастта на дървото. Варира от минус 12 до - 18 градуса. Силните ветрове през зимата могат да причинят повреди по листата, пъпките и по-тънките клони. Най-чувствителни на ниски температури са цветовете на маслината - издържат до - 2 градуса. Зрелите плодове до – минус 3.

Маслината е светлолюбиво растение. Не понася засенчването. Притежава много голяма сухоустойчивост. За да оцелее при горещия и сух климат, маслиновото дърво има малки листа със защитно покритие

Маслиновите дръвчета показват ясно изразено предпочитание към варовити почви – варовикови склонове и скали, в крайбрежните климатични условия. Предпочитат по леки почви, по-бедни на хранителни вещества. Интересен факт – в по-богати на хранителни вещества почви, те са податливи на болести, дават по-малко маслини. Младите маслинови фиданки задължително трябва да се заземяват.

С цел да дава повече плод, на дърветата се извършват подходяща резитба.

 

Градината познава множество други декоративни плодни дръвчета, но за тях следващият път...